include_once("common_lab_header.php");
Excerpt for Лични Неща На Български (пъстър сборник) by , available in its entirety at Smashwords







Лични Неща На Български
(пъстър сборник)



[ Тази папка не е голяма и съдържа няколко неща свързани лично с автора Христо Мирски; в момента 4 неща, обаче това не е автобиография, материалите са направени интересни за читателите. Съществуват съответни сборници на английски и руски, които имат обща част с този, но има и разлики. ]





Copyright Христо МИРСКИ, 2014, 2016



— — — — —



СЪДЪРЖАНИЕ



Мирски срещу Мирски (унищожителна критика)

[ Това е биографичен и обзорен материал на всички произведения на автора, показан под формата на комичен диалог на него със своя антипод. (2014) ]

Обява

[ Това е една хумористична обява от автора в поетична форма, във римска терца, по случай излизането му в пенсия; въпреки майтапа автора остава верен на истината. Това, очевидно, няма да бъде превеждано на други езици. (2016) ]

Условия за печатане на Мирски

[ Този материал не е предназначен за читателите, а за евентуални издатели на автора, все пак той може да представлява интерес за други колеги-автори. (2014) ]

Творческо завещание на Мирски

[ Този материал също не е за читатели, а за собственици на сайтове и литературни издатели след неговата смърт, макар че може да е интересен и за други колеги творчески работници като нетипичен пример за творческо завещание. (2014) ]



— — — — —



МИРСКИ СРЕЩУ МИРСКИ
(УНИЩОЖИТЕЛНА КРИТИКА)

Във всеки човек живеят двама души, самият човек, и неговото alter ego, другата му същност, неговата противоположност; понякога в един човек се спогаждат и повече персони, но това е при шизофрениците, ние не сме такива. Имам предвид, че ние с Мирски не сме такива, а аз съм неговия антипод. Аз, както виждате, до сега мълчах, мълчах, обаче колко дълго може да мълчи човек? Ако послушате (т.е. почетете) Мирски и може да си помислите, че той е някакъв корифей, каквито рядко се срещат, а пък той е само един самозванец, ще ви кажа аз. Ще ви кажа, ако той ми разреши, разбира се, защото той уж обеща, ама кой го знае ...

— Не се притеснявай, Мирски, можеш да ме плюеш колкото си искаш, аз няма да ти стисна гърлото, не се безпокой. Защото то, гърлото, е и мое, нали така?

— Значи, виждате ли, господа, той си въобразява, че негативната реклама е също реклама, но на мен това не ми се вярва много, защото: а къде остава морала? Не може да е все едно дали човека го хвалят или го хулят, нали така?

— Охо, и още как може! В днешно време всичко се свежда до публичността, ама то така е било и в древността, когато хората са палели всякакви храмове, само и само за да се прославят. А с хубаво или лошо се прославяш има значение само когато те съдят, а пък мен никой не ме съди, аз съм идеализирана личност, аз в известна степен не съществувам, няма ме, аз не съм аз.

Ето там е работата, господа. Аз тъкмо се канех да ви кажа за това, че той, като го погледнеш, и ще си кажеш: този човек е някъде на пенсионна възраст, може на нещо и да се е научил, я да го послушаме него, а? А пък той, е-е, не е младенец, това би било преувеличение, но е само на някакви-си двадесет и пет годинки, той е рожба на нашата демокрация, и всичко което пише за двете си и половина (а може би и три четвърти, а?) висши образования, се отнася за реалната личност, а не за тази псевдонимна. Самият Мирски е просто лаик, неучен, може да се каже едва-едва научил се да чете и пише, той ...

— Всичко е правилно, Мирски, но не говори за образования, че току виж вземеш и да ме хвалиш. Аз, както сам съм се нарекал, и ти прекрасно знаеш това, съм интелигентен лаик, което в моето разбиране значи човек, който е просто способен да разсъждава, но е лаик в дадената област. Аз имам образования в областта на точните науки, а не на политиката, или езикознанието, но независимо от това имам съществен принос, струва ми се, именно в тези области. А също и в областта на поетичните шеги и хуморески, където изобщо не се изискват образования. Аз съм дискутирал темата за интелекта достатъчно, но тук може да подчертая, че целта на образованието е да научи хората да разсъждават, което обикновено не е лесна работа и в много случаи това не се постига с образование, а това което се постига е способността да се ходи в един впряг с други учени хора в тяхната тясна специалност. Затова аз лично не се срамувам от това, че съм лаик, и даже ако искаш да обясниш на читателите, че тази дума, която макар и да е латинска, laicus, но трябва да се свързва — обаче според Мирски, не забравяй това — с българската дума от цигански произход ... л##но, която значи почти същото като английския shit, с тази само разлика, че нашата дума подразбира нещо рядко, докато английската, която е и немска, Scheiße, означава нещо изплъзващо се или изстрелващо се. Благодаря за вниманието, Мирски.

Ето, виждате ли, с него никога не може да се говори сериозно, и даже когато го критикуваш направо с унищожителна критика, той винаги успява някак-си да се извърти. А ако това: аз, Мирски, казвам така, а пък ти, Мирски, говориш друго нещо, ви прави впечатление, то не му обръщайте внимание, ние с него така си говорим, и досега не сме се обърквали, ха, ха. Е, както и да е, аз съм длъжен да ви предупредя, че той е самозванец, а вие както искате. Той въобще не е професионалист в тези области и прилага някакви-си свои методи на доказателства, които нямат нищо общо с прилаганите от специалистите методи, обърнете внимание на това. Всички тези етимологични доказателства “не струват и пет пари”, нито в политологията, нито в етимологията. А той и не е изпращал своите материали на такива специалисти, не, той просто счита че знае всичко по всякакви въпроси, той е съвременен енциклопедист — и това в 21 век, представяте ли си? Но ако ще да е и в 20 век, защото той започна да пише тъкмо в последното десетилетие на миналия век, ама това е смешно. Аз се смея на самозванеца Мирски с неговите псевдонаучни методи на работа. Смейте се и вие, госпожи и господа, засрамете го, така му се пада!

— Е какво, свърши ли си тирадата? Я си поеми малко въздух, че то така ще се задушиш и ще ме оставиш сам да се боря с този свят, без “противотежест”. Аз започнах да се занимавам с политологични изследвания по простата причина, че с идването на демокрацията народната глупост започна така ярко да изпъква, че буквално заслепява народа и той, като не вижда нищо, я възхвалява наляво и надясно. Това е положението, При тоталитаризма хората не смееха да си показват глупостта, а сега те направо се хвалят с нея, защото това уж е власт на народа. Ама тя и не е власт на народа, а само начин да му се запуши устата, биберон, аз съм говорил много пъти за това. Хората начело на властта просто трупат капитали за сметка на народната глупост и тогава някой трябва да им отвори очите, нали? Е, по всяка вероятност аз няма да им ги отворя, щом толкова им харесва да се заблуждават, но пък тогава аз просто съм си намерил интересно, интелектуално занимание, тъй като ти прекрасно знаеш, че с идването на българската демокрация тя като че ли си беше поставила за цел да унищожи цялата българска интелигенция, защото била про-руска, и, следователно, изостанала, вредна, и прочее.

— Пред българската интелигенция, особено пред техническата, имаше само три възможни изхода, или да се преквалифицират, и то предимно в областта на търговията, т.е. на измамата, или да бягат зад граница, ако те приемат там, че то се насъбраха нещо много “плъхове” от потъващите тоталитарни “кораби”, или да се преучаваш да живееш по западен образец използувайки в своя полза народната глупост. Приблизително една трета от тези хора смениха своята работа, което ги спаси от гладуване, но надали им донесе удоволствие от работата; действително, поне в първите 3-4 години, че и 8-10, след идването на демокрацията, единствената работа за “интелигентни” хора (така пишеше в обявите за работа) беше да станат амбулантни търговци, т.е. разносвачи и продавачи по улиците, продавайки на хората неща на свой риск, дори не за определена заплата, както е във всяка професия. Мен това не ме привличаше. Другата трета, приблизително, забягнаха зад граница, а и сега едно 10-20 % българи, основно млади, работят зад граница, като емигранти, получавайки по-малко от коренните жители и без осигуровки, почти незаконно, по за три месеца, после у нас, после пак на някъде, но това във всички случаи им даваше няколко пъти повече, отколкото биха изкарвали у нас; аз се опитах да направя така, но на 40 години никъде никого не приемат просто така като имигрант, така че аз поучих една година на Запад като аспирант (оттук е и половината висше), но отпуснатите пари свършиха и ми се наложи да се върна у нас. Едва около една трета от интелигенцията успя да се приспособи към новите обстоятелства, но това бяха хора, или по-млади от 30 години, или по-възрастни от 50, към 1990-та година, а виж тези in between, като мен, пострадаха най-много. Такива ми ти работи.

— Е, добре, добре, Мирски, аз не отричам оправданията ти, но това не значи че трябва да преподнасяш на хората нетрадиционни неща, нито действително научни, нито истински измислици, а някакви полу-научни сурогати, които не попадат в никакви жанрове. Затова хората и не те четат особено много, а така, между другото. ...

— Ами, тук може да се спори. Защото популярните неща са нетрадиционни, но такива неща трябват на хората, съвсем не е лесно да се пише научно-популярна литература, не е лесно, защото при неточен поглед върху нещата това вече е несериозно за видните учени, а те и време нямат за това, докато аз, работейки не съвсем в своята област, макар и не много далеч от нея (в някои от моите “Манифести”), мога да си позволя това, аз не съм чак такъв всепризнат виден учен, аз бях само дребна рибка, обикновен научен сътрудник. Обаче поживял в три държави, и на “Изток” (защото Русия не е истински Изток), и на Запад, знаейки 3-4 езика, имайки все пак различни образования, аз показвам далеч не среден поглед върху нещата. После, зависи, според мен това, че аз съм нетрадиционен писател, би трябвало да е предимство, преди всичко, т.е. всичко зависи от гледната точка. Полу-научните сурогати, както казваш ти, в редица случаи са важни неща, защото аз самият в своята младост съм искал да прочета нещо цинично, но никой не ми го е предлагал; а и сега не го предлагат, предполагам. ...

— А какви са тези етимологични “доказателства”, които започват да се появяват при теб още в първата ти книга, в “Комунизмът като религия”, и след това, мине се не мине време, и пак се появяват, даже във фантастичните (в твоето разбиране) разкази?

— Ех, Мирски, Мирски, ами ти знаеш, че има голяма разлика между точните науки, и тъй наречените хуманитарни или описателни, повествователни, може би, науки, където за сметка на точността се появяват класификации, и езика се задръства с всякакви термини, които обикновените хора не разбират, и по тази причина считат такива учени за учени. Както, примерно, с юристите, или с литераторите, езиковедите, и прочее. От гледна точка на точността, щом тя не може да се намери в такива науки — да речем в политиката и политологията — най-доброто средство е натрупването на доказателства, което аз наричам “кумулативни” доказателства, или другояче казано множество от аргументи, и колкото те са повече, то толкова по-добре се защитава дадената теза. Така че аз съм съгласен, че хората са говорили за религията на комунизма не по този начин, по който аз третирам темата, ама аз съм уникален, аз не съм като другите, нали така? И после аз също привеждам някаква класификация в тази книга, аз се старая да подхождам по тяхному, само че по-точно и безпристрастно, защото аз не защитавам комунистите.

— Така, и по отношение на етимологичните доказателства — тук ти си прав, това е мой принос. Аз ти разрешавам да говориш за “Мирски” начин на доказателство с помощта на думи от различни езици и връзките между тях. Аз мога да кажа нещо тук, и като мое оправдание, а и като обяснение. Аз се “оправдавам” с това, че в епохата на крушение на всички морални ценности (loss of values), което настъпи с идването на демокрацията, аз започнах да търся нещо, за което да се хвана, на което може да се вярва. И — в стила на английските лордове, занимаващи се за свое удоволствие с древни езици и етимологични изследвания — аз реших, че в думите, и най-вече, между думите от един и същи корен, когато те са се “поразходили” по целия свят, се крият много ценни неща, крие се информация за мировъзрението на хората от различните нации, т.е. това е път за намиране на непредубедената истина! Това е с евристична степен на точност, това не винаги е така, хората могат да грешат — както например с въртенето уж на Слънцето около Земята — но ако някаква идея е скрита в думите, то тя, по всяка вероятност е обмислена и прочувствана, и при това положение трябва да е вярна. ( И това за въртенето на Земята всъщност нищо не променя в модела на разсъждение на хората, докато те не излязат извън нейните предели в космоса, или не използуват по някакъв начин устройства, които се намират в космоса; Слънцето пак изгрява и залязва, и прочее. ) Това е така защото думите са измисляни и избирани, заимствани от други езици, и непрекъснато така и става, от самия народ, не от учените граматици — за разлика от самата граматика, която народите винаги се стремят да опростят, независимо от това, че точността страда от това. Етимологичните доказателства и днес, когато аз за едно поколение време, повече или по-малко, свикнах с необходимо-присъщата (това е юридически термин, ако не греша, или икономически) глупост на демокрацията, все още са от съществено значение. Ето какво може да се каже като обяснение на етимологичните ми изследвания и тяхното приложение където имам възможност; за мен това е интересно, то носи особена прелест.

— Да, разбира се, поетичното етимологично изследване като приложение към “Комунизма”, носи някаква “прелест”, но е сложно за разбиране с различните езици.

— Е, Мирски, ами че аз исках да проверя себе си, мога ли да пиша стихове на четири езика, и особено с немския аз порядъчно се измъчих, надявам се че читателите ще бъдат повече или по-малко снизходителни.

— Тези читатели, които успяват да се справят с това произведение, защото те не са много. Но, в крайна сметка, Интернета не е особено подходящ за сериозно четене, особено на литературните сайтове. Тъй да бъде. А с какво ще се оправдаеш за измислянето на пентаизма, а?

— Ето тук изобщо и не се каня да се оправдавам, аз мисля, че това е едва ли не най-интересната част на книгата, това е утопия, но тя е и твърде логична. Е, читателите надали се стараят да проследят точно хода на моите разсъждения, но аз съм се старал, аз, по принцип, нищо не изсмуквам от пръстите си; друг начин за обединение на разума с глупостта направо не може да се намери, според мен това е шедьовър. И там аз защитавам за пръв път тезата — която считам, че е лично моя, в смисъл, че аз сам съм стигнал до нея, но не е изключено и да преоткривам колелото — за това, че атеистите са вярващи! Боже мой, това е епохално произведение, но темата е неблагодарна, омръзнала е на хората и затова не му обръщат нужното внимание. Аз не им се сърдя, защото на мен ми беше приятно да го пиша ...

— Ех, Мирски, Мирски, кой се интересува от това, какво на теб ти е било приятно да правиш или не? Читателите се интересуват на тях да им е приятно да четат, нали така? А дали на теб ти е било приятно да пишеш или не — изобщо не им дреме на хората. Ти не за читателите си писал, а за себе си ...

— Ето тук ти улучи десятката! Разбира се. Аз съм вече 25 години без работа (защото много съм учил) и съвсем ясно, че ще пиша това, което на мен ми доставя удоволствие. Да се мъчи заради публиката може да си позволи един, да речем, Шекспир, защото той е бил известен по негово време и публиката е ходила на трагедиите му, но на мен не ми се вярва много чак толкова да му е харесвала цялата тая проливаща се там кръв, чактисваш ли? Макар че положително му е харесвало това “навързване” (versare по италиански, а и по латински, значи: наливам, усуквам, внасям, а il verso е стих, но тук е и нашето “въртя”, очевидно), един вид преплитане на думите, намиране на рими. Но ако някой творец не е известен, и не напира да се нагажда към публиката, то той и трябва да пише за свое удоволствие, мисля аз, per il suo diletto, по италиански, оттам е и думата дилетант. Така че аз отстоявам дилетантизма в творчеството, ха, ха.

— Е добре, ще считаме че с “Религията” свършихме. А що за глупости са тези “Манифести”, а? Ами че те на нищо не приличат. Но не може да се каже, че са глупави, защото в тях има и формули и таблици, и доста сложни изчисления, макар и не от висшата математика. Хората като че се плашат от тях, или мислят че не си с всичкия си.

— Ама и четат по малко. Е, това са научни модели, те са сериозни и издържани в научно отношение, една немалка част от тях, особено тези където има математически приложения (като ДДД, ЗЗЗ, и други), макар че в дадения момент те звучат утопично, но от друга страна те представляват и сериозна критика на демокрацията, защото дават, всички до един, някакъв идеален модел, без недостатъци, изхождайки от условията дадени в началото на всеки Манифест. Демокрацията, бидейки основана на измама, гъмжи от недостатъци, така че аз и не съм имал особени проблеми с избора не специфичната за всеки от тях гледна точка. Според мен това е много интересна книга, но тя е за хора с научен начин на мислене, даже не просто за такива с висше образование. Макар и това да е в сила не за всеки Манифест, има някои леки за разбиране на техните идеи, че и направо комични (като ККК, ССС, ФФФ, ЦЦЦ, и други).

— Така, обаче аз не мислех в началото да пиша цяла книга, аз написах само ДДД, и дълго време сам си вярвах, че съм открил спасение от глупостите на демокрацията, но я дадох на един умен човек да я прочете и получих отговор в смисъл, че това е интересна утопия. Е, щом е така, рекох си аз, то хайде да напиша и други такива утопии, и така и направих. Само че си мислех да се огранича с числото 5 или 6. Но после те станаха повече, и аз тръгнах към 10-ката, а след това стигнах и до дузина, че накрая те се оказаха даже и 13, с приложението УРА; към тях има и немалко мои афоризми за демокрацията и други свързани с това неща. Ако не се гледа сериозно на тях то те могат да се четат като един вид политическа фантастика, или като демократически шеги на учените, но в тях има много важни идеи, които могат, действително, да бъдат приложени, при желание. Независимо от това, те, както и болшинството от моите неща, не принадлежат към един жанр, те са между- или поли- жанрови — тук нищо не може да се направи, такъв е моят стил, нестандартен.

Ето, уважаеми читатели, при Мирски всичко е нестандартно, така че вие, ако искате, можете да си мислите и че човека е откачил, защото това, нали, е връх на нестандартното мислене. — А как се “излюпиха” “Циничните есета”, а Мирски? Колко циници си прочел? Може би е време и докторат по цинизъм да защитиш, а?

— Както добре знаеш аз циници специално не съм чел, но съм имал, все пак, някаква представа за цинизма, всеки млад човек се интересува от тази тема, аз самият съм се интересувал на времето си. Но аз и не се каня да се оправдавам. Това което мога да кажа е, че тази книга аз я написах като че ли ориентирайки се към публиката, мислех че тя ще ù се хареса, и особено много не съм сбъркал, защото тя е по-четена от “Манифестите”, при все че за мен беше доста по-лесно да я напиша. Така, и след като не съм чел други циници то, значи, излиза, че това е мой циничен поглед върху нещата, нали така? Е, не може да се каже, че тук се размина без намесата (отрицателна) на една жена, която и ме накара да търся циничния поглед за успокоение, но това е било известно още от Древна Гърция, по-точно че когато се ожениш, то ако ти се падне добра жена ще бъдеш щастлив, а ако не, то ще станеш философ; на мен ми се падна рускиня, което за българите обяснява всичко. Тоест искам да каже, че всеки философ си има своята Ксантипа.

— Независимо от това аз съм положил не малко усилия да систематизирам основните идеи, че и да измисля някои основни закони, като: тези за живата материя, принципите на мирозданието, необходимостта от насилие, тенденциите на развитие на обществото в бъдеще, и прочее; мои са и изводите за мъжете и жените, за интелекта, за религията, за справедливостта, за популацията, и прочее, да не говорим за Конституцията на Циникландия. Това е моя философия, но тя е популярна, предназначена е за всички, и е безпристрастна, защото аз просто се опитвам да гледам света и да правя изводи, не морализирам, не се нагаждам към ничии възгледи, т.е. аз пак не служа на никого освен на истината (в моето разбиране), аз, както обикновено, съм уникум.

— Браво Мирски, ти си най-новия и най-великия философ на света, който е измислил самостоятелна философия. Ти, може да се каже, си най-ученото ... куче, защото това е което значи цинизма, бързо движение, кинематика, както при разните canis-и или кучета, които не си седят мирно и тихо, нито възпитано, а само лаят срещу всички ...

— Хайде, хайде, Мирски, няма защо да ми обясняваш на мен какво е това цинизъм. Но за мен това е просто реализъм! При мен нищо не е разкрасено, аз даже и морала извеждам не от морални позиции, защото те може да бъдат погрешни, а от жестоката необходимост. Цинизмът не е за хора със слаби нерви, той е за търсещи индивиди, за стремящите се към познание, и аз им преподнасям това познание на позлатена чинийка. Виждаш ли какъв съм аз?, Хайде, карай нататък, че вече взе да ми омръзва.

— Ами по-нататък, Мирски, идва твоята публицистика, която основно и не е публикувана, но тъй като е предназначена за това, то няма да се заяждам за названието. Там ти също ли откриваш нови Америки, които никой друг преди теб не е забелязал? Ето, хората си плували и плували в социалните води цели векове, но никакъв нов свят не са забелязвали, обаче се появява нашия Мирски, и изведнъж на хоризонта се показват нови острови и континенти. Така ли е?

— Аз не разбирам нещо твоя хумор, но така да е. Публикувани са не много неща, едно десетина парчета, но аз в края на краищата и се отказах да изпращам където и да било материали, защото аз съм инакомислещ, а колкото повече демокрацията у нас се установяваше, то толкова повече хората свикваха с новите притчи и си искаха любимия опиум или заблудите. Но аз и тук имам сумата нови идеи, и икономически, и социални, и нови гледни точки на стари неща, и много предложения за подобряване на нещата. Аз съм съгласен, че моите предложения продължават да звучат утопично за много от хората, но то е така с умните идеи в нашия неразумен свят. Аз изпълнявам своя дълг за образоване на народните маси, а пък те искат ли да се образоват или не, това си е тяхна работа. Важното е, че моите материали просто не стареят! Ето, минаха повече от 20 години за някои от тях, и идеите са все още актуални, ако условията са същите, и даже ако условията са се изменили то в тях винаги присъствува разумно зърно. Това е преди всичко защото аз подхождам обобщено, философски, и научно към всички въпроси, а не се заяждам с дадени личности и не се интересувам от клюките на деня, обаче факта е факт — моите изводи са непреходни, или почти такива.

— Това което мога да добавя, е че моите неща са условно разделени на 4 групи, като основните са първите две: за списания и за вестници, а после следват едно 10-тина фейлетона, и разни други неща накрая. Материалите за списания не са изпращани на списания, не, това са просто по-сложни неща, които не е прието да се печатат във вестници. Но публицистиката е слабо четен жанр и аз в известна степен дори се удивлявам, че ме четат толкова, още повече не в своя страна, и неизвестен — е, нямащ широка известност — автор. Дали избирам интересни заглавия, или действително третирам проблемите нетрадиционно, но хората малко по малко почнаха да ме търсят по сайтовете. Аз засега съм доволен, специално за тази книга. А тя е и открита, аз непрекъснато добавям по нещо ново. Само че вече се каня да спра да пиша първо на български, а после да превеждам, защото просто не ми стига времето, ще публикувам публицистика оттук нататък само на руски и английски.

Ах, да, уважаеми читатели, та вие знаете, че Мирски се публикува на три езика, а се кани и на четвърти да се превежда, после на пети, на шести, и тъй нататък. Вие само си избирайте език и се наслаждавайте на неговия неподражаем гений. — Добре, а какво ще каже нашия гениален Мирски за папката “Социални проблеми”? Това също ли е Божие откровение, както и цялото твое творчество, а, драги мой?

— Ех, Мирски, Мирски, ако някой ти плащаше да ме оплюваш, то ти не би се справил по-добре, ама никой не ти плаща, за съжаление, защото и за мен щеше нещо да остане.По отношение на чуждите езици. Е, ти прекрасно знаеш, че в България мен не ме публикуват, а руснаците казват: ами да, заповядайте, вие само пишете! Освен това читателите на руски, по идея, са едно 30-тина пъти повече отколкото на български, така че аз правилно съм се ориентирал към руския език, след като го знам, все пак. При това положение на руските сайтове аз разполагам на руски език всичко чинно и прилично, в папки, по материали, но реших, че нищо не ми пречи да отворя и папка на български език, а и на английски. Доста странно е, че на български мен ме четат почти толкова колкото и на руски, но изглежда, че все още съществува известен афинитет към “по-големия брат”, и хората се научиха да ме търсят там, или ще се приучават. А английския, според мен, просто трябва да бъде представен, защото така е правилно, или така беше по-рано, на научните конференции. Само че след като аз съм на руски сайт, то не заемам видимо толкова много място на чужди езици и публикувам нещата по цели книги, което намалява броя им от 5 до 10 пъти. Четвъртият език може да се появи скоро, след 2-3 години, това е немския, също за разширение на моята аудитория, и, естествено, защото го разбирам, но говоря трудно на него, така че ще се поизмъча доста с превода, но, от една страна, това е и целта на заниманието, да се поупражнявам с него, и, от друга страна, човек на стари години трябва да си намира някакво интересно и трудно натоварване за мозъка, тъй като той старее по-бързо от тялото (ако не се появят сериозни болести).

— Така, а сега за “Социалните проблеми”. Това са вече по-нови неща, писани през епохата на Интернета, и там аз предимно предъвквам стари теми — нали под Слънцето няма нищо ново. Но те си имат свой стил, започват с неголямо резюме, и свършват с поетично приложение, и са оформени като отделни книжчици. Най-напред, както и е редно (тоест в моя демо-критичен стил), са “Демократичните ценности”, после е “Търсете жената”, после “Социални злини”, “Оцеляване по български”, и засега последно е “Неумението ни да рушим”, обаче аз отдавна нося в моята — в нашата с теб, Мирски, в нашата обща с тебе — глава идеята за “Българското варварство”, така че, дано доживея за да я изложа. Заглавията са достатъчно ясни за да отделям време за повече пояснения, но материалите са в моя стил, т.е. философски-поучителни и съвсем нетрадиционни. Мога единствено да се оправдая защо съм сложил тук и моето “Оцеляване”, който материал е донякъде биографичен, в смисъл, че аз излагам моят личен опит по оцеляване в България в условията на демокрация. Обаче там има и немалко философски разсъждения за правилния начин на живот, и за използуването на всичко което може от природата, и за грижи за здравето без да ходим на лекари, и прочее, т.е. аз засягам и там важни социални въпроси.

— Така, а какво ще каже нашият уникален Мирски за папката “Для всех СНГ-цев” (само на руски)? Нея май хората и не я четат особено.

— Тук може би и трябва да се каже нещо, защото тази папка е с доста различен характер, тя е предназначена специално за хората от бившия Съветски Съюз, или от Соц-лагера, т.е. за добре владеещите руски език. Идеята за нея възникна едва преди около три години, първоначално като че ли за да стимулирам руснаците за изучават, или поне да се стараят да разбират, може би с помощта на компютърните преводачи, български език, по тази причина, че аз помествам немалко поезия по руски сайтове, а тя, засега, е основно на български (т.е. до 2014 година това, което е на български, е примерно десет пъти повече от това, което е на руски, или пък на английски); това не е чак толкова сложно за руско-говорещите, защото езиците ни са твърде близки, и нашият е по-лесен. Обаче после, на базата на моята отдавнашна идея за световна азбука и моите разработки по фонетиката на всички езици, аз стигнах до извода, че българския език е просто идеален език като официален славянски език, а оттам и световен! С други думи, аз възродих идеята на Кирил и Методий, давайки ù съвременно звучене, във “Под болгарским флагом”. Там има още и мъничко писъмце към всички жители на ОНД, на което, и преди всичко на “Под болгарским флагом”, хората засега не обръщат нужното внимание. Затова аз добавих сега и едно “Гневное продолжение”, тъй като поставените там въпроси са наистина много важни, и трябва да стигнат до знанието на колкото се може повече хора, до знанието на ... милиони. Ще стане ли това аз не зная, но съм длъжен да положа нужните усилия. ( Във връзка с това аз си направих труда през 2016 да преведа и преработя, тъй като на руски има доста специфични моменти, тази папка и на английски, този път адресирана към ... араби, китайци, и прочее. Това бе нужно защото въпросът е актуален не само за руснаците, и ако те не са въодушевени от идеята, то арабите може да се въодушевят, кой знае? Тоест аз предлагам и алтернативен вариант. ) И за да не хихикаш отново по въпроса за моята гениална идея, то аз мога да се оправдая, че съм стигнал до нея защото, както е казал някой друг преди мен, “съм стъпил на раменете на гиганти”, т.е. идеята е моя, но тя не е нова, просто аз прилагам нова модификация, защото тази идея стана особено актуална с влизането на България в Европейския Съюз, по-рано аз не съм мислил за това.


Purchase this book or download sample versions for your ebook reader.
(Pages 1-16 show above.)